
Непознатата история на най-високопроходимия Москвич
май 30, 2022В СССР произвеждаха толкова модните днес кросоувъри още през 50-те години - но по типично съветски начин
Никой не знае със сигурност кога за пръв път е използван терминът "кросоувър". Нито пък има някаква ясна дефиниция какво означава:
в миналото така се наричаше автомобил с висока проходимост, но построен
върху платформата на лека кола, а не на всъдеход или пикап, и по
правило със самоносеща конструкция. Днес обаче голяма част от
кросоувърите на пазара са само с предно предаване и с мъка биха
преодолели дори по-висок тротоар.
При толкова неясен термин ви е ясно, че опитите да се определи кой е първият кросоувър в историята са безнадеждни. Някои сочат американския AMC Eagle от края на 70-те.
Други - появилата се малко по-рано европейска Matra Rancho. А
почитателите на съветското автомобилостроене с гордост тикат напред
ВАЗ-2121, или Лада Нива, както я познаваме у нас.
Заради твърде хлабавата дефиниция е невъзможно да се
каже еднозначно кой е наистина първият кросоувър. Но е напълно сигурно,
че не е "Нива" - просто защото в Съветския съюз има и много по-ранни
версии на леки коли с висока проходимост. Една от тях, Москвич-410, навършва 65 години този месец. Ето и нейната история, която малцина знаят.
Първият съветски кросоувър - ГАЗ-М72
Историята на един от най-редките серийни Москвичи
всъщност започва на съвсем друго място, в завода на друга марка. При
крайния недостиг на асфалтирани пътища в Съветския съюз нуждата от
високопроходими машини винаги е била огромна. А след Втората световна
война се появява и нова потребност - не само от работни кончета, но и от
по-комфортни леки автомобили за ръководните кадри в селското
стопанство. Първият такъв модел е ГАЗ-М72, пуснат в серийно производство
през 1955. Това е комбинация от механиката и задвижването на ГАЗ-69, и
от купето и относително по-комфортния салон на ГАЗ М-20 Победа.
Но понеже двете неща не са особено подходящи за комбиниране, на
инженерите се налага да импровизират доста, да добавят на цели 14 места
усилване на конструкцията. Резултатът е автомобил с тегло 2040 килограма
- шокиращо много за онази епоха. А и цената е твърде висока.